Какво е научното обяснение на нарушеното социално взаимодействие?

Нарушеното социално взаимодействие е основен симптом на разстройството от аутистичния спектър (ASD) и се характеризира с трудности в социалната комуникация и социалната реципрочност. Научното обяснение на нарушеното социално взаимодействие при ASD включва множество фактори, включително:

1. Дефицити в теорията на ума (ToM):ToM се отнася до способността да се разбират и предвиждат мислите, чувствата, намеренията и вярванията на другите. Индивидите с ASD често имат затруднения в ToM, което ги прави предизвикателство да разбират социалните знаци, да тълкуват емоциите на другите и да предвиждат поведението на другите.

2. Слаба централна кохерентност:Централната кохерентност е способността да се интегрира информация от различни сетивни източници, за да се формира единно възприятие. Индивидите с ASD могат да проявят слаба централна кохерентност, което води до трудности при възприемането на социалните взаимодействия като съгласувано цяло. Те могат да се съсредоточат върху конкретни детайли и да пропуснат цялостния социален контекст.

3. Дефицити на изпълнителните функции:Изпълнителните функции включват набор от когнитивни процеси като планиране, организиране, решаване на проблеми, вземане на решения и работна памет. Трудностите в изпълнителните функции могат да повлияят на социалното взаимодействие, като засегнат социалното решаване на проблеми, социалната преценка и способността да се контролират импулсите в социални ситуации.

4. Намалена социална мотивация:Индивидите с РАС може да имат намалена социална мотивация, което означава, че може да имат намален интерес към социалното взаимодействие и да предпочитат самотни дейности. Това може да се отдаде на трудности при изживяването на социални награди, социална тревожност или сензорна чувствителност.

5. Нетипична обработка на социалното възнаграждение:Системата за възнаграждение на мозъка участва в обработката на социалните възнаграждения, като например чувство на удоволствие от социални взаимодействия. При лица с ASD може да има разлики в начина, по който се обработват социалните награди, което може да допринесе за намалена социална мотивация.

6. Разлики в сензорната обработка:Индивидите с ASD често проявяват нетипична сензорна обработка, която включва трудности при регистриране, тълкуване и организиране на сензорна информация. Тези сетивни разлики могат да доведат до предизвикателства в социалните взаимодействия, тъй като те могат да намерят определени сетивни аспекти на социалните ситуации за преобладаващи или отблъскващи.

7. Генетични фактори:Изследванията показват, че генетичните фактори играят значителна роля в ASD и нарушеното социално взаимодействие. Множество гени и генетични пътища са замесени в ASD, въпреки че точните механизми не са напълно разбрани.

8. Невробиологични аномалии:Невроизобразителните изследвания разкриха структурни и функционални разлики в мозъците на индивиди с ASD, особено в региони, участващи в социалното познание, като амигдалата, префронталния кортекс и темпоралните дялове.

Важно е да се отбележи, че нарушеното социално взаимодействие при ASD е сложен и хетерогенен симптом. Научните обяснения, обсъдени тук, предоставят известна представа за основните механизми, но са необходими допълнителни изследвания, за да се разберат напълно причините и характеристиките на нарушеното социално взаимодействие при ASD.