Как мозъкът казва на сърцето да изпомпва?

Мозъкът комуникира със сърцето чрез автономната нервна система, която е мрежа от нерви, която контролира неволни телесни функции като сърдечен ритъм, храносмилане и дишане. Вегетативната нервна система е разделена на два клона:симпатикова нервна система и парасимпатикова нервна система.

Симпатиковата нервна система е отговорна за реакцията на тялото „борба или бягство“. Когато симпатиковата нервна система се активира, това води до учестяване на сърдечната честота, свиване на кръвоносните съдове и разширяване на зениците. Това позволява на тялото да се подготви за физическа активност.

Парасимпатиковата нервна система е отговорна за реакцията на тялото „почивка и смилане“. Когато парасимпатиковата нервна система се активира, това води до забавяне на сърдечната честота, разширяване на кръвоносните съдове и свиване на зениците. Това позволява на тялото да се отпусне и да запази енергия.

Мозъкът комуникира със сърцето чрез блуждаещия нерв, който е дълъг нерв, който свързва мозъка със сърцето, белите дробове и други органи в корема. Блуждаещият нерв пренася сигнали от мозъка до сърцето, които контролират сърдечната честота и други аспекти на сърдечната функция.

Освен чрез вегетативната нервна система, мозъкът комуникира със сърцето и чрез хормони. Хормоните са химически пратеници, които се освобождават в кръвта и пътуват из тялото. Някои хормони, като адреналин и норадреналин, могат да причинят ускоряване на сърдечната честота. Други хормони, като ацетилхолин, могат да причинят забавяне на сърдечната честота.

Контролът на мозъка върху сърцето е от съществено значение за поддържането на хомеостазата или вътрешния баланс на тялото. Като контролира сърдечната честота и други аспекти на сърдечната функция, мозъкът помага да се гарантира, че тялото разполага с кислород и хранителни вещества, от които се нуждае, за да функционира правилно.