Как се лекува плеврален излив?

Лечението на плевралния излив зависи от основната причина и тежестта на състоянието. Ето някои общи подходи за лечение:

1. Торакоцентеза:В случаите, когато натрупването на течност причинява значителни симптоми, се извършва торакоцентеза. Това включва въвеждане на игла в плевралното пространство за източване на излишната течност. Това осигурява облекчаване на симптомите и позволява диагностично изследване на плевралната течност.

2. Диуретици:Ако плевралният излив е причинен от подлежаща сърдечна или бъбречна недостатъчност, водеща до задържане на течности, може да се предпишат диуретици. Тези лекарства помагат да се увеличи отделянето на урина и да се намали натрупването на течност в тялото, включително в плевралното пространство.

3. Антибиотици:Ако плевралният излив е резултат от инфекция (емпиема), антибиотиците се предписват въз основа на идентифицирания причинител. Антибиотиците са от решаващо значение за елиминиране на инфекцията и предотвратяване на усложнения.

4. Дрениране и декортикация:В случаи на усложнен плеврален излив, като емпием с локализации или заклещена белодробна тъкан, може да се наложи хирургична интервенция. Дренажът включва поставяне на тръба или катетър за източване на течността и позволяване на белия дроб да се разшири отново. Декортикацията е процедура, при която удебелената и възпалена плеврална обвивка се отстранява, за да се улесни разширяването на белия дроб.

5. Плевродеза:В определени ситуации може да се извърши плевродеза. Това включва въвеждане на дразнещо вещество в плевралното пространство, което причинява възпаление и адхезия между плевралните слоеве. Това предотвратява повторното натрупване на течност в плевралното пространство.

6. Лечение на основно заболяване:Ако плевралният излив е симптом на друго основно заболяване, като рак или чернодробно заболяване, основното състояние изисква лечение. Отстраняването на основната причина е от съществено значение за ефективното управление на плевралния излив.

7. Кислородна терапия:Може да се осигури допълнителен кислород, ако плевралният излив засяга дишането и причинява кислородна десатурация.

8. Наблюдение и проследяване:Внимателното наблюдение е от съществено значение за оценка на отговора на лечението и откриване на всякакви усложнения. Могат да се извършват редовни рентгенови снимки на гръдния кош и други диагностични тестове, за да се оцени развитието на плевралния излив.