Какво представляват in vivo и vitro тестовата ядрена медицина?

In vivo и in vitro са два общи термина, използвани за описание на различни видове тестове, извършвани в нуклеарната медицина. Ето обяснение на всеки:

Тестове In Vivo :

Тестовете in vivo включват прилагане на радиоактивни маркери или радиофармацевтични продукти в жив организъм, обикновено пациент човек, за оценка на физиологичните процеси, диагностициране на заболявания или проследяване на отговора на лечението. Тези тестове се извършват директно в тялото.

Примери за in vivo тестове в ядрената медицина включват:

1. Костна сцинтиграфия :Радиоактивен индикатор се инжектира в кръвния поток за оценка на костния метаболизъм и откриване на аномалии като фрактури, инфекции или тумори.

2. Изобразяване на миокардна перфузия :Инжектира се радиоактивен маркер, за да се оцени притока на кръв към сърдечния мускул и да се идентифицират зони с намалена перфузия, което може да означава коронарна артериална болест.

3. Бъбречно сканиране :Използва се радиоактивен индикатор за оценка на бъбречната функция, идентифициране на аномалии в кръвния поток и откриване на състояния като камъни в бъбреците или тумори.

4. Сканиране на белодробна перфузия :Радиоактивен индикатор се вдишва или инжектира, за да се оцени притока на кръв към белите дробове и да се диагностицират състояния като белодробна емболия или рак на белия дроб.

Тестове ин витро :

Тестовете in vitro се извършват извън живия организъм, обикновено в лабораторни условия, като се използват проби като кръв, урина или тъканни проби. Тези тестове включват анализиране на биологични проби за получаване на информация за специфични молекули, вещества или биомаркери.

Примери за in vitro тестове в ядрената медицина включват:

1. Радиоимуноанализ (RIA) :Техника, използвана за измерване на концентрацията на хормони, лекарства или други вещества в проба чрез използване на радиомаркирани антитела.

2. Ензимно-свързан имуносорбентен анализ (ELISA) :Техника за имуноанализ, която използва маркирани антитела или ензими за откриване и количествено определяне на специфични протеини или вещества в проба.

3. Полимеразна верижна реакция (PCR) :Техника на молекулярната биология, използвана за усилване и откриване на специфични ДНК последователности в проба, позволяваща идентифицирането на генетични мутации или патогени.

4. Поточна цитометрия :Техника, използвана за измерване на физическите и химичните характеристики на клетките в проба, включително размер на клетката, маркери на клетъчната повърхност и съдържание на ДНК.

В обобщение, in vivo тестовете се провеждат в рамките на живия организъм, за да се оценят физиологичните процеси и да се диагностицират директно заболявания, докато in vitro тестовете се извършват извън тялото, като се използват проби за анализиране на специфични молекули или вещества в лабораторни условия. И двата вида тестове играят решаваща роля в нуклеарната медицина за диагностични, терапевтични и изследователски цели.