Защо рентгеновите лъчи не се дифрактират от дифракционна решетка или тънки филми?

Рентгеновите лъчи са форма на електромагнитно излъчване, точно като видимата светлина, но с много по-къса дължина на вълната. Дължината на вълната на рентгеновите лъчи обикновено е между 0,01 и 10 нанометра, докато дължината на вълната на видимата светлина е между 400 и 700 нанометра.

Дифракцията е разпространението на вълна, когато тя преминава през малък отвор или около препятствие. Степента на дифракция зависи от дължината на вълната на вълната и размера на отвора или препятствието.

При рентгеновите лъчи дължината на вълната е толкова къса, че те не се дифрактират от повечето обекти. Отворите или препятствията трябва да са изключително малки, от порядъка на няколко нанометра, за да дифрактират рентгеновите лъчи. Ето защо рентгеновите лъчи не се дифрактират от дифракционни решетки или тънки филми.

Рентгеновите лъчи обаче могат да бъдат дифрактирани от кристали. Кристалите имат правилно подреждане на атомите и разстоянието между атомите е от същия порядък като дължината на вълната на рентгеновите лъчи. Това означава, че рентгеновите лъчи могат да бъдат дифрактирани от атомите в кристала и тази дифракция може да се използва за определяне на структурата на кристала.