Кога хората разбраха, че азбестът причинява мезотелиом?

В началото на 19 век има съобщения за работници в азбестови мини и фабрики, развиващи рядък вид рак на белия дроб. Въпреки това, едва през 20-ти век връзката между експозицията на азбест и мезотелиома е твърдо установена.

През 1906 г. д-р Монтегю Мъри от Лондон публикува статия, описваща случай на мъж, който е работил като тъкач на азбест и е починал от мезотелиом. Д-р Мъри предположи, че азбестовите влакна могат да причинят рак, но откритията му не получиха много внимание.

През 30-те години на миналия век д-р W.E. Кук и д-р Ерик Селикоф проведоха проучване на работещи с азбест в Съединените щати. Те открили, че работниците, работещи с азбест, са изложени на много по-висок риск от развитие на мезотелиом в сравнение с населението като цяло. Проучването на Cooke и Selikoff предоставя убедителни доказателства за връзката между експозицията на азбест и мезотелиома.

През следващите години бяха проведени повече изследвания върху азбеста и мезотелиома. Това изследване потвърди, че експозицията на азбест е водещата причина за мезотелиом. Днес мезотелиомът се счита за предотвратимо заболяване, а азбестът е забранен или строго ограничен в много страни.