Какво включва диагнозата миоклонус?

Диагнозата на миоклонус включва многоетапен процес, съчетаващ различни подходи:

1. Медицинска история и симптоми :

- Лекарят започва с разбиране на симптомите на пациента, включително честотата, продължителността, интензивността и всякакви специфични модели на миоклонуса.

2. Физически преглед :

- Извършва се обстоен неврологичен преглед, включващ наблюдение на двигателните функции на пациента като походка, стойка, баланс и координация. Лекарят също проверява за всякакви физически признаци на основни заболявания.

3. Тестове за изображения :

- Могат да бъдат назначени образни изследвания, като MRI или CT сканиране на мозъка и гръбначния мозък, за да се прецени за всякакви структурни аномалии или лезии.

4. Електрофизиологични изследвания :

- Може да се препоръча електромиография (ЕМГ) и електроенцефалография (ЕЕГ). ЕМГ записва мускулната активност, докато ЕЕГ записва мозъчната активност. Тези тестове помагат за идентифициране на вида и произхода на миоклонуса.

5. Лабораторни изследвания :

- Кръвни тестове, включително пълна кръвна картина, нива на електролити, функция на щитовидната жлеза, чернодробна функция и метаболитни панели, могат да бъдат извършени, за да се провери за някакво основно медицинско състояние.

6. Генетично изследване :

- Ако има подозрение за генетична причина, могат да бъдат назначени специфични генетични тестове въз основа на подозираното състояние или фамилна история.

7. Диагностични критерии :

- В зависимост от специфичните клинични характеристики и резултатите от теста, лекарят може да категоризира миоклонуса въз основа на неговите клинични характеристики, като например:

- Есенциален миоклонус: Идиопатичен, без основна причина

- Симптоматичен миоклонус: Причинено от основно заболяване

- Кортикален миоклонус: Произхожда от кората на главния мозък

- Субкортикален миоклонус: Произхожда от подкорови структури

- Примитивен миоклонус: Известен също като физиологичен миоклонус, считан за нормално явление

8. Диференциална диагноза :

- Миоклонусът може да бъде сбъркан с други състояния като тремор, тикове или гърчове. Следователно, внимателната оценка е от решаващо значение за разграничаване на миоклонуса от тези други двигателни нарушения.

9. Подход на сътрудничество :

- В сложни случаи може да са необходими съвместни усилия между специалисти като невролози, специалисти по двигателни разстройства, генетици и други здравни специалисти, за да се постигне цялостна диагноза.

10. План за лечение :

- След установяване на диагнозата може да се препоръча подходящо лечение въз основа на специфичната причина и характеристиките на миоклонуса.