Как действа хелатотерапията?

Хелатотерапията е медицинска процедура, която използва хелатообразуващи агенти за отстраняване на тежки метали от тялото. Тези агенти се свързват с металите и образуват комплекс, който след това се екскретира в урината.

Хелатотерапията най-често се използва за лечение на отравяне с тежки метали, като олово, живак и арсен. Може да се използва и за лечение на други състояния, като атеросклероза (втвърдяване на артериите) и свързана с възрастта макулна дегенерация (състояние, което засяга централното зрение).

Най-често използваният хелатиращ агент в хелатотерапията е етилендиаминтетраоцетната киселина (EDTA). EDTA е силен хелатиращ агент, който може да се свързва с различни тежки метали. Други хелатиращи агенти, които могат да се използват, включват димеркапрол (British Anti-Lewisite или BAL) и пенициламин.

Хелатотерапията обикновено се прилага интравенозно (IV), което означава през вена. Хелатиращият агент се влива в кръвта, където се свързва с тежките метали и образува комплекс. След това комплексът се екскретира с урината.

Хелатотерапията може да бъде безопасно и ефективно лечение на отравяне с тежки метали и други състояния. Въпреки това е важно да се отбележи, че хелатотерапията може да има и странични ефекти, като гадене, повръщане и диария. В редки случаи хелатотерапията може да причини увреждане на бъбреците или други сериозни странични ефекти.

Важно е да говорите с Вашия лекар за рисковете и ползите от хелатотерапията, преди да започнете лечението.