Могат ли лекарствата за рак да помогнат в борбата с COVID-19?
Преназначение на лекарства за рак за лечение на COVID-19
Бързото разпространение на пандемията от COVID-19, причинена от новия коронавирус SARS-CoV-2, създаде спешна нужда от ефективни лечения. Тъй като в началото на пандемията не бяха налични специфични антивирусни лекарства или ваксини, изследователите започнаха да изследват съществуващи лекарства, които потенциално биха могли да бъдат преназначени за борба с COVID-19. Сред тези лекарства, лекарствата за рак са получили значително внимание поради техните известни антивирусни и имуномодулиращи свойства.
Потенциални механизми на действие
Лекарствата против рак могат потенциално да попречат на репликацията на SARS-CoV-2 или да модулират имунния отговор на гостоприемника към вируса чрез различни механизми:
1. Директни антивирусни ефекти: Доказано е, че някои лекарства за рак инхибират вирусната репликация чрез насочване към вирусни протеини или ензими. Например ремдесивир, широкоспектърно антивирусно лекарство, първоначално разработено за лечение на хепатит С и вируса на Ебола, е показало ефикасност срещу SARS-CoV-2 in vitro и при животински модели.
2. Имуномодулиращи ефекти: Лекарствата за рак също могат да повлияят на имунната система, или чрез засилване на имунния отговор на гостоприемника срещу вируса, или чрез потискане на прекомерното възпаление, свързано с тежък COVID-19. Например, някои имунотерапии, като инхибитори на контролни точки, повишават активността на имунните клетки да разпознават и унищожават клетки, заразени с вирус.
3. Противовъзпалителни ефекти: Някои лекарства за рак имат противовъзпалителни свойства, които биха могли да бъдат полезни при управлението на прекомерния възпалителен отговор, известен като „цитокинова буря“, наблюдавана при тежки случаи на COVID-19.
Примери за лекарства за рак, изследвани за лечение на COVID-19
Няколко лекарства за рак са оценени за техния потенциал при лечение на COVID-19, включително:
1. Ремдезивир: Това антивирусно лекарство е одобрено за спешна употреба в няколко страни за лечение на хоспитализирани пациенти с COVID-19. Той показа обещаващи резултати за намаляване на времето за възстановяване и подобряване на клиничните резултати.
2. Хидроксихлорохин и хлорохин: Тези антималарийни лекарства привлякоха внимание в началото на пандемията поради техните потенциални антивирусни ефекти. Последвалите широкомащабни клинични изпитвания обаче не успяха да предоставят последователни доказателства за тяхната ефективност срещу COVID-19.
3. Иматиниб: Установено е, че това лекарство за рак, използвано при хронична миелоидна левкемия (CML), инхибира репликацията на SARS-CoV-2 in vitro. Продължават клинични изпитвания за оценка на ефикасността му при лечение на пациенти с COVID-19.
4. Тицилизумаб: Това имуносупресивно лекарство, често използвано при ревматоиден артрит, е насочено към рецептора на интерлевкин-6 (IL-6). IL-6 е ключов възпалителен цитокин, замесен в цитокиновата буря, свързана с тежък COVID-19. Клиничните изпитвания показват, че тоцилизумаб може да подобри резултатите при хоспитализирани пациенти с COVID-19.
Заключение
Докато повторното използване на лекарства за рак за лечение на COVID-19 е обещаващо, важно е да се отбележи, че са необходими допълнителни изследвания, за да се разбере напълно тяхната ефикасност и безопасност в този контекст. Строгите клинични изпитвания са от съществено значение за определяне на оптималните дози, протоколите за лечение и потенциалните неблагоприятни ефекти на тези лекарства при пациенти с COVID-19. Освен това изследователите продължават да изследват други потенциални кандидати за лекарства и стратегии за лечение за борба с тази продължаваща глобална здравна криза.
