Глава 6 присвояване на процедурно кодиране 6-7 проблеми с код на процедура и модификатор?
1.Неправилен избор на код:Кодерът може да е избрал неправилен код на процедурата за извършената услуга. Това може да се случи, ако програмистът не е запознат с конкретните кодове или няма достъп до точни насоки за кодиране. Например, ако лекар извършва сложен ремонт на разкъсване, кодиращият може да избере прост код за ремонт вместо по-подходящия сложен код за ремонт.
2.Липсващи модификатори:Модификаторите се използват за предоставяне на допълнителна информация относно процедура или услуга. В някои случаи са необходими модификатори за точно кодиране, докато в други случаи те може да не са задължителни. Ако липсва необходим модификатор, искът може да бъде отхвърлен или обработен неправилно. Например, ако лекар извършва двустранна процедура, кодиращият трябва да добави подходящия модификатор, за да покаже, че процедурата е извършена и от двете страни.
3. Неправилно използване на модификатор:Дори ако са избрани правилните модификатори, те може да се използват неправилно. Например програмистът може да използва модификатор, който се прилага за различна процедура или услуга, или може да използва грешен модификатор за конкретната ситуация. Това може да доведе до грешки в плащанията или откази. Например, ако лекар извършва процедура, която обикновено не е покрита от застраховка, кодиращият трябва да добави подходящия модификатор, за да покаже, че услугата не е предмет на обичайните правила за покритие.
4. Множество модификатори:В някои случаи може да са необходими множество модификатори, за да се опише точно процедура или услуга. Въпреки това програмистите трябва да внимават да не използват твърде много модификатори, тъй като това може да направи твърдението объркващо и може да доведе до отказ. Кодерът трябва да използва само модификаторите, необходими за точно описание на процедурата или услугата. Например, ако лекар извършва процедура на пациент с анамнеза за хронично заболяване, може да се наложи кодиращият да добави множество модификатори, за да посочи състоянието на пациента и сложността на процедурата.
5. Неправилна документация:Кодовете на процедурите и модификаторите, използвани при иск, трябва да бъдат подкрепени от документацията в медицинското досие на пациента. Ако документацията не поддържа използваните кодове и модификатори, искът може да бъде отхвърлен или подложен на допълнителна проверка. Например, ако лекар отбелязва в медицинския картон, че е извършена процедура на лявото коляно, но кодиращият използва код за процедура на дясното коляно, искът може да бъде отхвърлен.
6. Липса на специфичност:Някои процедурни кодове и модификатори изискват специфичност, за да бъдат използвани правилно. Например, код за конкретен тип операция може да изисква кодиращият да посочи точния тип извършена операция. Ако документацията в медицинското досие не е достатъчно конкретна, кодиращият може да не успее да избере правилния код. Например, ако медицинското досие отбелязва, че лекарят е извършил "артроскопия на коляното", но не уточнява вида или степента на артроскопията, кодиращият може да не е в състояние да избере правилния код на процедурата.
За да осигурят точно кодиране, кодиращите трябва да имат задълбочено разбиране на кодовете на процедурите и модификаторите, използвани в тяхната специалност, и винаги трябва да се позовават на най-новите насоки и ресурси за кодиране, когато избират кодове и модификатори. Освен това е важно кодиращите да поддържат високо ниво на специфичност в своето кодиране и да гарантират, че документацията в медицинското досие на пациента поддържа кодовете и модификаторите, използвани в иска.
